Хъбъл и Космосът

Хъбъл и Космосът – Най-, най-уникалните места в Космоса

Космическият телескоп Хъбъл (Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименован в чест на Едуин Хъбъл. Телескопът „Хъбъл“ е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории“ на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. Хъбъл е най-производителният от тях – насладете се на чудесата на нашия Космос. Източник: НАСА

Abell 370
Един от първите галактични групи (клъстери), където астрономите наблюдаваха феномена на гравитационната леща – изкривяването на пространството от груповото гравитационно поле изкривява светлината от галактики, намиращи се далеч зад него. Това се проявява като дъги и дефекти в картината, които са пространствените картини от фона на галактиките.
Галактичните групи са най-масивните структури на вселената, разположени на кръстопътя на спиралите от космическата мрежа на тъмната материя. Най-масивните групи може да съдържат до 1000 галактики и междугалактически горещ газ, държащи се заедно преди всичко от тежестта на тъмната материя.
Проучванията са от 16 юли 2009.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Цилиндрична спирална галактика (barred spiral galaxy NGC 6217)
Галактиката се намира на 6 милиона светлинни години, в северната част на съзвездието „Голямата мечка”. Цилиндрична спирална галактика NGC 6217 е снимана на 13 юни и 8 юли 2009 г., като част от първоначалното изпитване и калибриране на ACS Хъбъл.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Пеперуда (Butterfly NGC 6302)
Тази пеперуда произхожда от умираща звезда в планетарната мъглявина NGC 6302. Прилича на красива пеперуда, но дале не е така спокойна. Нежните й крила всъщност са кипящ газ, нагрят повече от 36 000 градуса по Фаренхайт. Този газ се откъсва към пространството с повече от 600 000 мили в час – достатъчно бързо, за да пътува от Земята до Луната за 24 минути! Умиращата звезда, която е с около пет пъти масата на Слънцето, е в центъра на тази фурия.
Планетарната мъглявина NGC 6302 се намира в нашата галактика Млечен път, на около 3800 светлинни години от нас, в съзвездието Скорпион. NGC 6302 е изследвана на 27 юли 2009 година от Хъбъл.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Pinwheel Galaxy (Галактика Глава на кърфица)
Галактиката е в съзвездието Голямата мечка и е с около 70% по-голяма от нашата галактика Млечния път, с диаметър от около 170 хиляди светлинни години, на разстояние 21 милиона светлинни години от Земята. Това означава, че светлината, която виждаме тук, галактиката е оставила преди около 21 милиона години – много милиони години, преди хората въобще да са се появили на нашата планета.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Кентавър Омега (Omega Centauri)
Панорамна картина от телескопа Хъбъл – пъстър асортимент от 100 000 (!) звезди, обитаващи препълнената сърцевина на гигантска звездна група (клъстер). Това е една от първите снимки, направена с новата WideField Камера 3, която е била инсталирана на борда на Хъбъл през май 2009 г.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Дъгата на Орион от инфрачервена светлина (Orion’s Rainbow of Infrared Light)
Новият поглед на мъглявината Орион показва новоизлюпени звезди, скрити в газ и облаци. Мъглявината е открита под тризвезден колан в известното съзвездие Орион Ловецът (Orion the Hunter), което се появява през нощта в северните географски ширини през есента и след това през зимата. На разстояние около 1500 светлинни години от Земята, мъглявината не може да се види с невъоръжено око. Бинокъл или малък телескоп, обаче, са всичко необходимо, за да получите добър поглед на видима светлина на този звезден феномен.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Мъглявината Wispy (The wispy nebula)
Този колоритен образ е поглед на небето на площ от над 12 пъти по-голяма от размера на пълната луна и се намира на границата на съзвездието Стрелец и Короната Australis около Слънцето.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Звездна структура в Сърцето на Лебеда (Star Formation in the Heart of the Swan)
Грамадно формирование от звездни облаци и звездни групи (клъстери) в съзвездието Лебед, което се вижда лесно през лятото на небето на северното полукълбо. Това изображение покрива площ от небето от почти десет пъти по-широк от пълната луна и почти девет пъти по-висок.
Сърцето на лебеда (в центъра) е представено от звездата Садр и се вижда тук като ярко жълто петно близо до точката, където зелените нишки в горната част на изображението се събират и тръгват наляво. Името на тази звезда идва от арабски и означава кокоши гърди. Садр е третата по яркост звезда в съзвездието Лебед. Въпреки, че Садр е много ярка на видима светлина, в инфрачервена светлина се засенчва от околните облаци от прах и газ, включително и мъглявините IC 1318, LDN 889 и NGC 6888. Тя всъщност е само на около 1 800 светлинни години разстояние.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Квинтетът на Стефан (Stephan’s Quintet) – галактически останки
Сблъсъкът между участниците в известния квинтет разкрива асортимент от звезди в цялата богата цветова гама, от млади, сини звезди до стари, червени звезди.
Три от галактиките са с изкривени форми, издължени спирални ръкави и дълги, газообразни приливни опашки, съдържащи безброй звездни групи, доказателство за техните близки срещи. Тези взаимодействия предизвикали яростно раждане на звезда в централната двойка галактики. Тази драма се играе на богатия фон на далечни галактики.
Credit: NASA, ESA, and the Hubble SM4 ERO Team

Източник: НАСА
Превод: Анастасия

Хъбъл и Космосът, Хъбъл и Космосът, Хъбъл и Космосът, Хъбъл и Космосът, Хъбъл и Космосът, Хъбъл и Космосът